За Румен Златев
Автор на “Семки от живота”
Моят живот
ЗА АВТОРА
Румен Златев е роден пет години преди средата на миналия век в града на „черното злато” — Перник. Родителите му съвсем навреме, преди да получи антрацитен тен, се преместили в дом, отлежащ на сто метра от морето в добрата стара Варна. Не успял да се изгуби в дълбините на морето, което понякога неразумно плискало в краката му, а бил приет в новооткритата гимназия с изучаване на френски. Там се сдобил освен с познания по езика и с много верни приятели и приятелки, които до ден днешен обича и уважава. Там написал в крехка възраст и първия си разказ. Веднага го публикували в централно списание и мастити литератори, критици и писатели му предрекли добро разказваческо бъдеще. Само че не му казали кога това бъдеще щяло да го споходи — може би веднага, но по-вероятно много години след това.
Съдбата и различните духовни ветрове го отвели във Военноморско училище „Н. Й. Вапцров”. В епична борба с инженерните науки се дипломирал като инженер корабен механик. Още от курсантската скамейка го запратили да се оправя с ремонта на зачисления му военен кораб. Оправил се.
После го избрали за комсомолски секретар на един от двата най-големи за времето си военни кораби. Повдигал духът на матросите, подложени на тежка тригодишна служба.
Както винаги службите за сигурност не спели. От всички страни го проучили основно и заключили „става.” Предложили му да се присъедини към Военното контраразузнаване и той приел. Там преминала по-голяма част от действителната му служба. Натрупал много жизнен опит и преживял шпионски истории, но съвсем не наужким или на кино, а като основно главно действащо лице в тях. Може би някои хора смятат, че това са тривиални, ботушарски служби. Е, в този случай изобщо не са прави.
След естественото, предопределено излизане от активната служба полетът на неговата фантазия и интимната душевна съпричастност освобождават тази спотайвана досега експлозия от чувства, мисли и настроения, родили настоящата книга.
Сборник с разкази
Семки от живота
Този сборник е не само ода за човешката душевност, но и покана към читателя да се потопи в богатата тъкан на живота, преплетена от множество гласове и перспективи. И също като морската буря в единия от разказите книгата ни хвърля от отминали събития към нови технологии, но в центъра на историите винаги остава човекът.
Никога не е късно да бъдеш щастлив.